"Рискът в морето зависи от хората, с които излизаш"
Казва ветроходец № 1 на България за миналата година Михаил Копанов.

С ветроходство се занимава от 8-годишен. Тръгва по стъпките на брат си Иван (по-голям с 5 години) и се записва в група към Пионерския дом. Състезавал се е за клубовете “Черноморец”, “Слънчев бряг”, “Академик” и днес за Общински морски клуб “Несебър-2000”. Минал е през много класове - детски, нац

ионални, олимпийски. Многократен републикански шампион. Най-голяма продължителност на титлите има в клас “ЯЛ 6”, национален клас само за България. 14 пъти е пръв в България с екипажа си.

Многократен републикански шампион с екипажа си и в клас “Четвърттонник”. Успехите му извън България се свързват с балканска титла в клас “Фин”, спечелени гонки в европейски първенства и големи регати. Ветроходец № 1 на България за 2005 г. след учредяването на призовете от новото ръководство на федерацията.

Съвсем скоро се класира 20-и на световното първенство за ветерани в клас “Фин” на езерото Балатон в Унгария. Постижението е значимо в конкуренцията на 184 водещи професионални яхтсмени. “Видяха, че и ние имаме ветроходство”, казва Копанов.

33 години сте във ветроходството, как се постига такова постоянство?

- Постоянството не важи само за мен, а и за хората, с които карам. Това, че отново участвам на “Фин”, е между другото. Основно участвам с екипажа си - 7 човека, които обичаме ветроходството. Обичаме да сме в морето, обичаме тръпката от регатите.

От колко време сте заедно в екипаж?

- Близо 25 години вече сме неразделни почти в целия вид на екипажа. Това са Стойчо Калудов, Петър Николов, Коста Стергидов, Йордан Банков, Иван Копанов, Антонин Константинов, доскоро и Радослав Марков.

Ветроходството се радва на голяма популярност в Западна Европа, а у нас не е така. Има ли шанс нещата да се променят?

- Те неминуемо ще се променят. Ветроходството е скъп спорт и с подема на икономиката у нас неминуемо и то ще влезе в подем. Допреди десетина години например в България нямаше яхти. Имаше ръчно направени, малко на брой, а сега яхтените пристанища вече са пълни и това ще продължава. Ще има хора, които дават пари в тоя бизнес, било за туризъм, било за спорт, било за удоволствие. И нещата ще вървят.

Помните ли първата си яхта?

- Това беше яхтичка тип “Оптимист”, правена в Пионерския дом. Казваше се “Тюлен”, с едно ямболенено платънце. Много му се радвахме и бяхме по три деца, които карахме на смени една лодка. Такава масовост и желание имаше навремето.

Сега няма ли вече такава масовост?

- Пак има състезания, в които участниците са много. Трябва обаче да променим съзнанието си. Навремето при социализма смятахме за даденост да получаваме всичко, а сега първо трябва да дадем, за да получим. И, следейки нещата в яхтклубовете, вече виждаме, че много родители купуват яхти, оборудване, екипировка за синовете и дъщерите си, които карат. Все още няма толкова рекламодатели, които да осигурят пълната финансова независимост на клубовете. Но неминуемо и това ще дойде, както е и в останалия свят.

Бихте ли отличил спонсори?

- В момента “Диневи рейсинг” ни помага най-много. Те купиха тази година яхтата в клас “Фин”, с която участвам на състезания. Братя Диневи са водещи спонсори в Югоизточна България. В североизточна много пари влизат във варненския клуб “Понтос”. Занимават се много сериозно с клас “Четвърттонник”, купиха голяма килова яхта.

Ще стигнем ли някога асовете в материалната база?

- Това е най-лесното, ако някой извади пари и купи тая материална база. Оттам нататък обаче има много път да се извърви, докато се постигнат успехи. Защото в олимпийските класове всички състезатели са поставени при равни условия, има стандартни изисквания за лодките, които трябва да се спазват. Най-важно обаче си остава финансирането. Спорт без пари, и то голям спорт, просто не може да стане.

Тази отдаденост на ветроходствотото не ощетява ли личния ви живот?

- От това си патят най-много семействата ни, но ние ако не сме поне малко луди, нямаше да ги има тия успехи.

Как приемат хобито ви в семейството?

- Трудно, но повечете от нас, когато са се женили, вече са били заразени от тая болест и бъдещите им съпруги са предполагали какво ги очаква.

Дъщерите ви не ги влече ветроходството?

- Така е. Добре е малките да спортуват, но аз забелязвам, че родителите, чиито деца се занимават като тях с ветроходство, просто са обсебени от желанието децата им да постигнат големи успехи. Мисля, че децата не печелят по този начин. Според мен, ако човек иска детето му да се занимава със спорт, той трябва да го остави на други да го обучават.

Имал ли сте опасни инциденти в морето през кариерата?

- Имал съм, те се получават най-вече тогава, когато човек не е наясно с рисковете, които поема. И е много важно с кого излиза в морето. По принцип рискът това са хората, с които тръгваш. Ако тръгнеш с подходящите хора, няма страшно, но ако не са, тогава е страшно.

Разкажете ни за някой от инцидентите.

- Преди петнадесетина години на регатата “Златни пясъци” с киловата си яхта водехме преди последния етап. На старта в Мичурин имаше много силен насрещен вятър, голяма вълна и предното метално въже, което държи мачтата, се изтръгна от нея. Виждаше се, че ние регатата я бяхме загубили, защото яхтата не би трябвало въобще да продължи. С малко нетрадиционно мислене обаче успяхме да се преборим със ситуацията и дори да финишираме трети на 100-ина метра след първата лодка във Варна и да успеем да спечелим регатата.

А имало ли е инциденти с опасност за живота?

- Като малки сме правили доста глупости. Тогава с малките яхти сме се прибирали на собствен ход и сме ходили до Несебър. Хващали са ни бури вътре, а водата през април е много студена. Като се обърнеш, като лодката не е пригодена да има плаваемост дълго време, като охладиш и тялото, нещата стават опасни. Но сме се измъквали.

Мислите ли след активната кариера да останете треньор във ветроходството?

- Не. Държа ветроходството да ми остане хоби.

Расте ли талантлива млада смяна?

- Да, има талантливи деца, но те първо трябва да намерят баланса във времето за трениране и времето за учене. Едното не бива да пречи на другото. Ветроходството е спорт, в който трябва да си много добър тактик. Аз го сравнявам с шаха. Трябва също и да си много добре физически подготвен, трябват и добри познания. Да знаеш как върви тази яхта, защо върви така. Ако направиш нещо, какво ще се получи и дали ще се увеличи скоростта или не. Трябват и знания по аеродинамика, хидродинамика, метеорология...

Излиза, че ветроходството е цяла наука.

- Да, ветроходството дава много знания.

Това ли е най-ценното, което дава?

- Най-ценното е да почувстваш свободата в морето.

Идвало ли ви е някога да се откажете?

- Много пъти. По принцип във всяка една дейност човек среща трудности, които понякога му се струват непреодолими. След време разбира, че по един или друг начин той може да се пребори с тях и да продължи напред.

Има ли нещо, което днес ви смущава в любимия спорт?

- Смущава ме развитието на нещата в клас “Петерсон”, в който лодките бяха дошли почти като монотипен клас, с еднаква площ на ветрилата, с еднаква форма и площ на киловете и т. н. С времето и желанието си екипажите да постигнат по-добра скорост те започнаха да правят конструктивни промени. И дойде един момент, когато тези яхти вече станаха съвсем различни и се получи така, че не са  състезания между екипажи, а между лодки. Според мен това противоречи с духа на състезанията и бих призовал тези наши колеги да го осъзнаят.

Има ли интриги във ветроходството?

- Като навсякъде, но нищо сериозно.

Какъв е коментарът ви за новото ръководство на федерацията?

- Радвам се, че най-накрая в тази федерация има млади хора. И се надявам, че те наистина ще водят нещата към по-добро. Нужни са действия, а не само приказки. Вярвам на момчетата. И със съдийството много добре вървят нещата. Ако има и финансиране, ще стане идеално. Мен ме учудват други неща. Примерно треньорът легенда Абаджиев казва, че в еди-кой си период от време миналата година щангите три или четири месеца нямали финансиране. А при нас за тази година финансиране за федерацията още не е дошло. Говорим за финансиране от министерството. И въпреки това се справяме. Открай време сме свикнали да влагаме лични средства.