 |
Вход
 |
|
ВЕТРОХОДСТВО: КЛАС „ФИН” НА 60 ГОДИНИ През 1948 г. Финландската ветроходна асоциация е изправена пред решаването на много важен проблем – с каква яхта да се участва на Олимпийските игри в Хелзинки четири години по-късно. През това време в Скандинавските страни няма подходящ швертбот и решението е да бъде обявен конкурс. Един от първите участници е шведският конструктор Рихард Сарби, но проектът му е отхвърлен. По-късно организаторите го канят в изпитателните гонки, тъй като е успял да построи и прототип. Простата конструкция на Сарби бързо набира популярност и през 1949-50 година са построени 25 лодки, носещи името Fint. На 15 май 1950 година Финландската яхтена асоциация одобрява неговия проект за официална лодка за Игрите в Хелзинки, променяйки наименованието на „Фин”. Малко по-късно е одобрен и проекта за класен знак – познаните и до днес две сини вълнообразни линии. Авторството им се приписва на шведски младеж от вътрешността, живеещ край езерото Силян.Първата олимпиада на „Фин” остава в историята с името на победителя Пол Елвстрьом (шампион в Мелбърн и в Рим), но и с бронзовия медал на „бащата” на лодката Рихард Сарби. След Игрите в Хелзинки интересът към „Фин” спада, но класът оцелява заради избора му за регатата в Мелбърн през 1956 г. През същата тази година е основана и Световната класна асоциация IFA. За шест десетилетия този първокласен швертбот оказва огромно влияние в световното ветроходство – превръща се в една от най-популярните клубни яхти, в олимпийска легенда и наставник на множество първокласни спортисти. Сред тях е и настоящият президент на МОК белгиецът Жак Рох. Дългогодишният ръководител и на класната асоциация IFA е лаконичен: „Уникалният дух на „Фин” се запази през всички тези години. Само състезателите от този клас са наясно какво им коства да овладеят управлението на тази прекрасна, но и най-сложна от физическа и тактическа гледна точка, яхта. Това ги обединява”. Лодката от клас „Фин” е една от малкото останали толкова дълго време в спортното ветроходство и то след като десетки пъти мястото й в олимпийското семейство е поставяно под въпрос. През всички тези години „Фин”-ката е била подлагана на унищожителни критики – трудно управление, нерентабилност и какво ли още не, но винаги е излизала победител. С още по-стабилни позиции е сред привържениците на швертботи с едночленен екипаж. С един впечатляващ плюс – предоставя на ветроходците възможности за тактическо и техническо израстване. Еволюцията също е впечатляваща – от дървените корпуси и памучни платна до съвременните корпуси от стъклопластика, карбонови мачти и кевларени ветрила. В крайна сметка „Фин” е много повече от участие в Олимпийски игри. „Фин” е връх, който е вдъхновил много хора, макар и не всички да успеят да го покорят. Въпреки това, финистите обикват лодката си за цял живот. Защото плаването с „Фин” помага на състезателите да израснат физически, да бъдат издръжливи, да възпитат у себе дух на покорители и победители. За много от тях той е олицетворение на олимпийския дух. Много световноизвестни ветроходци са преминали през „Фин”. Списъкът с имената е дълъг, ще посоча само един от моите любимци Джон Бертран (Австралия). Бронзовият медалист от Игрите в Монреал през 1976 г. и победител в America's Cup през 1983 г. казва: "Клас „Фин” е уникален. На него се научих да побеждавам, но и да губя, спечелих много приятели за цял живот навсякъде по света. Финът е класика, за мен той е най-ценния от всички яхти на които съм плавал”. А според президента на ISAF Пол Хендерсън е "достатъчно да кажете, че сте финист, за да докажете своето превъзходство".
СТАНИСЛАВ ВИКТОРОВ |
 |
 |
 |
 |